A lesson in manifesting from a 5 year old

http://www.youtube.com/watch?v=3Mw7al9-my4&feature=youtu.be

Реклами

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Ho’oponopono

Image

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Красив Ум

“ I still see things that are not here. I just choose not to acknowledge them. Like a diet of the mind, I just choose not to indulge certain appetites; like my appetite for patterns; perhaps my appetite to imagine and to dream. „

 

„Classes will dull your mind, destroy the potential for authentic creativity. „

 

Alicia: How big is the universe?
Nash: Infinite.
Alicia: How do you know?
Nash: I know because all the data indicates it’s infinite.
Alicia: But it hasn’t been proven yet.
Nash: No.
Alicia: You haven’t seen it.
Nash: No.
Alicia: How do you know for sure?
Nash: I don’t, I just believe it.
Alicia: It’s the same with love I guess.Изображение

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Най-очакваният ден

Къде ли бе то? Това така дълго чакано усещане… Чувството за цялостност, пълнота и отдавна бленувано щастие? Години наред го преследвам, а то напук все ми се изплъзва точно в момента, в който реша, че съм на косъм от него. Но пък в това време на безуспешни опити научих два основни и ценни урока:

Урок Първи – Щастието на никой човек, не се крие у друг.

Какво значи това ли? Ако чакаш да срещнеш „идеалният” партньор, за да бъдеш щастлив ще има да си чакаш, драги ми приятелю. Този човек се появява в живота едва след като се почувстваш цялостен и без него. Звучи ти парадоксално? Знам и на мен…. Нечестно? Е, чак пък толкова… Просто Е. Слушай кака си 😉

Урок Втори – Колкото и удоволствие да ти доставят външни неща като работа/тренировки/книги/храна/интернет/телевизия и т.н. не се лъжи. Повечето не е по-добре (Едно мъдро мече е казало „Колкото повече, толкова повече” – което не прави повечето нито хубаво, нито лошо. То е просто повече ) Може в настоящия момент да се чувстваш добре, но в дълготраен план, няма да си. Тези средства дават измамно усещане за пълнота, само и само, за да те оставят още по-празен след това. Не ми вярваш? Пробвай да се ровиш безцелно няколко часа в интернет и ми кажи как си се чувствал след това. (Струва ми се, че не малко от вас четящите ще могат да се сетят за поне един такъв случай, че дори и повече). Не казвам, че някое от тези неща е вредно или лошо само по себе си. Но прекаляването с него и използването му без осъзнаване са. Така че, моят съвет е следният – бъдете осъзнати в действията си и винаги се замисляйте „Достатъчно ли работих/тренирах/ядох и т.н….?”

И така до къде ни води всичко това?

Оказва се, че Щастието не е във външния свят (Ако беше така отдавна щях да съм достигнала до целта повярвайте ми). Тогава какво остава?

Чудя се… може ли, възможно ли е… това чувство да е вътре в нас? Скътано в най-тъмния ъгъл на душата ни. Седейки тихо и кротко в очакване… но все пак там?

Ами да! Сега го виждам толкова ясно! Ключът е бил винаги в мен, теб, всеки един от нас за нас!
А през цялото това време на търсене сме подминавали най-очевидното място… Това в собствените си сърца и души…

Сега осъзнавам това и реших да го споделя с теб, приятелю. За това днес е най-очакваният ден в моя живот.

И докато си напомням за това „откритие” за мен всеки ден ще бъде такъв.

 

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Please Don’t Promise Me Forever

Please
don’t ever say never …
and please
don’t promise me forever.
All I ask
is that you love me
now.

And please know
that I love you more
today
than I ever have before.
I can’t promise you forever,
but I can promise you today
with the hope and belief
that  there is a beautiful tomorrow
in store for us.

: ))))

Толкова близко чувствам всяка една дума от това стихотворение, че е просто нереално истинско:
http://www.rotatingcorpse.com/dear_diary/please-dont-promise-me-forever/3027.html

 

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Are you missing something?

Случва ли ви се да ставате от масата гладни въпреки, че сте изяли количество храна, което обикновено ви засища? Случва ли ви се да ядете и ядете без да се  почувствате заситени? Ако случаят е такъв, то най-вероятно изобщо не сте били гладни още със сядането си на масата.
Но какъв е този феномен? Какво е чувството, което ни е подтикнало да отворим хладилника, да нападнем останките от храна забравени на масата или буркана с течен шоколад/тахан/фъстъчено масло в скрит в шкафа?

Глад… ала не физически, а емоционален. Това ще рече, че не тялото ни има нужда от храна, а на нас ни липсва някаква емоция – щастие, любов, хармония, цялостност и т.н. И вместо да си я доставим ние прибягваме към храната мислейки, че тя може да запълни тази празнина в нас.

ВНИМАНИЕ!:  Това никога не се случва! Може да изядете 5 шоколада, 2 кутии сладолед, 3 чипса и каквото още ви хрумне,  но ще откриете, че след това празнината си е все там. Най-много за известно време да ви стане лошо и/или тежко на стомаха от погълнатите количества, но след като това отмине ще бъдете готови за ново нападение на хладилника!

Ако разпознавате себе си в текста по-горе дори и съвсем бегло, то тази статия  е точно за вас.

Ако откриете, че не можете да изядете 1 от нещо – 1 стафида, 1 парченце шоколад и т.н. то вижте това упражнение.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Илюзия

Сън ли бе това,

или реалност?

Сън или мечта,

или илюзия една?

 

12.05.2012

Вашият коментар

Filed under Uncategorized